Търсене

Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е „ние“. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта – а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облацит..