Соло

Мъжът преваля деветдесетте, апартаменът му е на четвъртия етаж. С изключение на гърба, който го измъчва всяка сутрин, здравето на мъжа е задоволително, при все това, по неумолимата логика на числата, краят не е толкова далечен. Преди да ослепее бе прочел в едно списание следната история: неколцина изследователи се натъкнали на ято папагали, които говорели езика на загинало при скорошно бедствие племе. Изумени от откритието си, те затворили птиците в клетка и ги изпратили у дома, за да могат лингвистите да проучат останките от загубения език. Ала папагалите, вече силно покрусени от преживяното бедствие, измрели по пътя. Мъжът изпитва огромна близост към тези птици. Чувства, че носи, също като тях, някаква разпиляна във времето, разпокъсана наследственост и няма никой на когото да разкаже. Затова отново се рови в живота си.