Спасена светлина

Сред полята притихнали, свежи,
край прикътани бели села
една синя рекичка бележи
лъкатушна игрива следа.

Тихо плискат се капки немирни,
плах вечерник в тревата пълзи,
а рекичката шушне неспирно
и бързй, и бързй, и бързй.

И навред над ливадите росни
неусетно се спуска нощта,
сякаш юноша влюбен докосва
с плахи устни моминска уста.