ИЗЧЕРПАН
Стъкленият охлюв
Автор: | Милорад Павич |
Година на издаване: | 2000 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 144 |
Издател/Прозиводител: | АГАТА-А |
ISBN/Barcode: | 954540017X |
Код: | 0218.00006 |
Размери: | 0.11 kg ( 18.5 cm x 12.5 cm ) |
- ИЗЧЕРПАН
3.87 (112 ratings by Goodreads)
7.00 лв.
"...Любовта е нещо, което се учи и упражнява. Също така любовта е нещо, което трябва да се открадне. Ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов!"
Из "Дамаскин"
"...Бъдещето е огромен континент, който ние тепърва трябва да открием, може би Атлантида. Там не важат парите, които ние използваме. Не важат дори и нашите погледи. Бъдещето ни вижда нас само когато се усмихнем или заплачем. Иначе не ни познава."
"...Отново беше на кръстопът и отново се молеше на Хеката, богинята на Луната:
"Боя се от празните градини, изгубени в моето сърце, до които не знам пътя. Защото не избирам аз птиците, които да кацнат на тях, и моите спомени стават по-стари от мен, потъват в миналото и нямам власт да ги задържа..."
Тогава проумя, че в човека най-бързо старее потта, а най-бавно старее душата."
Из "Шапка от рибя кожа"
Из "Дамаскин"
"...Бъдещето е огромен континент, който ние тепърва трябва да открием, може би Атлантида. Там не важат парите, които ние използваме. Не важат дори и нашите погледи. Бъдещето ни вижда нас само когато се усмихнем или заплачем. Иначе не ни познава."
"...Отново беше на кръстопът и отново се молеше на Хеката, богинята на Луната:
"Боя се от празните градини, изгубени в моето сърце, до които не знам пътя. Защото не избирам аз птиците, които да кацнат на тях, и моите спомени стават по-стари от мен, потъват в миналото и нямам власт да ги задържа..."
Тогава проумя, че в човека най-бързо старее потта, а най-бавно старее душата."
Из "Шапка от рибя кожа"