Стихотворения. Осип Манделщам

На бледно-голубой эмали,
Какая мыслима в апреле,
Березы ветви поднимали
И незаметно вечерели.

Узор отточенный и мелкий,
Застыла тоненькая сетка,
Как на фарфоровой тарелке
Рисунок, вычерченный метко,

Когда его художник милый
Выводит на стеклянной тверди,
В сознании минутной силы,
В забвении печальной смерти.

Върху небесната глазура,
тъй както само през април е,
брезите с клончета лазура
са неусетно свечерили.

Застиват тъничките мрежи
тъй ясни, резки – от ония
рисунки трепетни и свежи
на порцеланова чиния –
когато майсторът разстила
боите по твърдта кристална,
съзнал минутната си сила,
забравил за смъртта печална.