Време секънд хенд

„Време секънд хенд“ е майсторски документален роман от Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература, който проследява човешките съдби в постсъветска Русия. Книгата събира десетки реални разкази – дълбоки, емоционални, често трагични – на хора, преживели краха на Съветския съюз и изправили се пред предизвикателствата на новата епоха.

Алексиевич вплита индивидуалните истории в мащабна картина на време, белязано от разочарования, надежди и културен шок. Това е не просто хроника на прехода – това е разказ за душата на един народ, за паметта, страданието и силата да оцелееш в свят, който се променя до неузнаваемост.

Част от поредицата „Гласовете на утопията“.

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.

Както самата Алексиевич пише в сайта си, за свой писателски жанр е избрала гласовете човешки: на хората от улицата, зад стъклото на прозорците… Острата и откровено човешка лична позиция на писателката за случващото се в родината и и в Русия изобщо среща обществен отглас по-често в чужбина. А там, където е родена и отрасла, вече я хулят и официалната позиция на институции и критика не е изпълнена с любов.

Във „Време секънд хенд: Краят на червения човек“ авторката е събрала записвани в продължение на години в края на миналия и началото на този век истории на стотици обикновени хора, преживели епохата на Съветския съюз.

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите й са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университета в Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете й е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката на комунизма“.