Времеубежище - меки корици

„Времеубежище“ е дълго чаканият нов роман на писателя Георги Господинов. Книгата, писана през последните няколко години, улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, който смесва сатира и носталгия, история и ирония.

Роман времеубежище.

Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.

Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо.

Преди време  „Физика на тъгата“  улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. 

Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.