Жанет 45 - Страница 3

„Самоопределения“ на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до свят. Тиха, почти безшумна, като град под вода, тази поезия ни разпознава и приветства в своята най-вътрешна стая тесеракт, където за безброен път се завръщат светлинните рефлексии на миналото, огряват всички наши азове и ..

„Сватбата на плашилата“ е забавна приказа за най-малките, написана от Джулия Доналдсън и илюстрирана от Аксел Шефлър...

„В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да „разобличи” собственото й апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин,..

Каквото имах –на забравата го казах.Йордан Велчев..

Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни.Един град, един фенер, една къща – опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на еди..

„Превъзходен анализ на всичко, което доведе до жестокото и злощастно нашествие на Путин в Украйна... Книгата на Зигар е пламенно проникновение в настоящето.“New Yorker, Най-добрите книги на 2023 г.„С цел да обясни пропадането на Русия в пропастта и най-кървавата война от Втората световна война насам..

..

..

Защо патагонците си резервират храст?;Какъв е животът в най-опасната чилийска мина?;Как бедуините измерват щедростта?;Могат ли да ни научат на мир малайските племена?;Какво значи да си образован през сърцето?;Защо фарьорските лодки плават на тавана?24 държави и 100 кратки истории от Перу и Аржентина..

Майка разказва приказка на болното си дете – за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и сънят се преплитат и детето пропада в този свят на изгубена любов. Спасението му ще зависи от отчаят детектив, чиято ся..

Новият роман на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, героите са..

Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е „ние“. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта – а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облацит..