Жанет 45 - Страница 8

Страшна и прекрасна книга, великолепнa в прославата на писането и възвишенa в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като читател.Владимир Арсениевич Роман, който с формата си сякаш ни помага да усетим рехавостта на самата памет. Болезнено трог..

Сборникът „Приказки от сърцето на града“ (2018) – своеобразно продължение на „Приказки от крайните квартали“ (2008) – съдържа 25 истории за отношенията между хора и животни... Почти всички илюстрации тук са маслена живопис – платната са повечето метър и половина на метър, без особено дигитално дораб..

Глухарчета танцуват, пеят планински поточета, тичат весели пътеки, красиви птици прелитат, загадъчно трепти звезда Вечерница, високо в небето облак прилича на кораб и плавно прекосява небесната шир… Сезоните неусетно се сменят. Четях и препрочитах стиховете от „Шипковият храст и вятърът“ и не исках ..

Не я обичам или нея обичам?Понякога най-малкият интервал е бездната на най-голямата пустота. В крехкостта на тази уж незначителна раздалеченост се крие урокът, заради който всички ние се явяваме на поправителен.Из „Отвъд спирка „Съвършена“Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските..

В България бащата на стареца бил състоятелен търговец на текстил. С годините изгубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, бил съвсем сляп, вече не бил първа младост – на 51 години, роден през 1899 г. – и не говорел иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от търго..

Искрени, дълбоки и понякога насмешливи са тези разкази.„Корени и светила“ е сборник, в който – като в огледало – са събрани сложни човешки съдби и характери. Някъде там, сред прекършеното детство и рано откритата жестокост проблясва желанието да поправиш несправедливостта. Да се промениш. И да устоя..

 Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно,..

Тази книга няма лесен жанр – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, че..

Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина – детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподоб..

 Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната. Това не са стихове, или по-точно, не са текстове, които съм написал аз. В речника няма нищо, което да е продукт на моята или на чиято и да е друга фантазия. Всички ре..

В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване – както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начал..

Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката „Черно хайку“ фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите ..