
Автор: | Борис Акунин |
Година на издаване: | 2020 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Националност: | Руска |
Преводач: | Денис Коробко |
Страници: | 348 |
Издател/Прозиводител: | Еднорог |
ISBN/Barcode: | 9789543652426 |
Код: | 0087.00268 |
Размери: | 0.36 kg ( 14 cm x 20 cm ) |
- ИЗЧЕРПАН
От същия бранд
„Москва иде! Крийте се!" Така са викали в Русия от незапомнени времена, страхувайки се от вечно наближаващата опасност – безмилостната власт на нейните управници. Двама владетели с името Иван оживяват в новата книга на Борис Акунин, част от поредицата му за историята на Руската държава. Единият от тях, Иван III, е наречен Велики, другият – неговият внук Иван IV - носи страховитото прозвище Грозни. Романът „Вдовишка забрадка“, в който действието се развива през 1470 г., е посветен на сблъсъка на две системи на управление: тоталитарна Москва и демократичен Новгород. Повестта „Знакът на Каин“ описва събития, случили се век по-късно. А кой от двамата Ивановци е по-страшен, всеки читател може сам да прецени.
„Вдовишка забрадка“ представя мръсните задкулисни политически интриги и жестоките правила на оцеляването. Основният фокус е върху три жени, управлявали независим Новгород – Марфа Желязната, Ефимия Копринената и Настася Каменната. Борбите за влияние между тях са представени потресаващо автентично. В ход са всякакви схеми и ударите под кръста са неизбежни.
В повечето романи на Акунин пред труден и решителен избор са изправени предимно мъже. Във „Вдовишка забрадка“ своя избор трябва да направи една жена – изстрадала много, но силна, властна, хитра и коварна. Това е Настася Каменната, която ще изиграе важна роля за бъдещето на Велики Новгород. На фона на безкрайните интриги и предателства научаваме подробности от бита на новгородци, разбираме как са се правили избори в онези години, ставаме свидетели включително и на първи опити за черен PR, а неочакваната смърт на някои от главните герои е напълно в духа на поредицата „Игра на тронове“.
„Знакът на Каин“ е възхитителен портрет на обезумелия цар Иван IV, известен повече като Иван Грозни заради своите жестокости и зверства. (Показателен е фактът, че никой руски цар след това не носи името Иван). Цялата страна е превърната в безмълвен заложник на неговите безумия, макар че самият Иван Василиевич смята, че просто изпълнява висшата воля.