Ако само ѝ бях казал

Ако само ѝ бях казал преди години, че я обичам, сега нямаше да съм тук.

Фин винаги е обичал Есен. Тя не е просто съседското момиче, дъщерята на най-добрата приятелка на майка му. Тя е всичко за него. Но не е негова приятелка. Фин има връзка със Силви и е убеден, че никога няма да направи нещо, което да я нарани. Така че няма начин Есен да знае за истинските му чувства. Но Джак, най-добрият приятел на Фин, не е толкова сигурен в това. Той ги е виждал заедно с Есен. Как би могла да не знае? И как може да помогне на приятелите си, след като сърцата им със сигурност ще бъдат разбити. Защото Фин и Есен не са като другите. Той е златното момче – любимецът на всички. Той кара всеки да се чувства добре и се грижи за всички – изключително зрял за възрастта си, млад мъж, на когото може да се има доверие. А Есен е различна от всички – потънала в книгите, в пълно неведение за мнението на хората и без никакво желание да се съобразява с него – тя омагьосва хората около себе си.

Но ще може ли да се върне на земята, за да се изправи пред проблемите, с които животът ще я сблъска? Разказана от три различни гледни точки, историята на Фин, Есен и Джак прелива от любов и тъга. Това са съдбите на трима млади хора, които се сблъскват твърде рано както с най-красивото, така и с най-страшното в живота.

След „Ако той беше с мен“ Лора Нолин се завръща към тези герои, за да довърши историята – с роман, който може да се чете дори без да сте чели първата книга, и който допълва историята така, че завинаги да остане в сърцата на читателите.