Бедняка Божи

Ако съм пропуснал много от словата и от делата на Франциск, и ако промених други, и ако добавих някои, които не са станали, но са могли да станат, не съм сторил това от незнание или от дързост, или от непочтителност, ала само от необходимостта да съгласувам колкото е възможно по-съответстващо на същността житието с мита за светеца.
Изкуството има това право; не само правото, но и задължението: да подчинява всичко на същността; храни се от историята, усвоява я бавно, съчувствено и я превръща в приказка.
Любов и благоговение, и възхищение към героя и великомъченика ме владееха, докато пишех тази приказка, по-истинска и от истината; често пъти едри сълзи зацапваха ръкописа; често пъти една ръка с вечно възобновяваща се рана, сякаш я бяха пробили с гвоздей, сякаш я пробиваха вечно, трепваше пред мен във въздуха; чувствах навред около себе си, докато пишех, невидимо присъствие.
Защото за мен свети Франциск е образец на войнстващия човек, който в безспирна сурова борба постига и осъществява върховния дълг на човека, по-висш и от нравствеността, и от истината, и от красотата:
да променя същността на веществото, поверено му от Бога, и да го превръща в дух.