Фото Стоянович

" Ретро роман, написан с много вкус и богата култура, интересно предизвикателство за българската култура, която се е вторачила в бездните на прехода..."
Валери Стефанов
" Новото е в опита да се говори историята през гласовете на три жени; тяхното пресичане чрез един белетристичен конфликт осигурява сюжетната рамка на разказа. Вторият модерен похват е случването на голямата история, на национално значимото през семейната история, чрез частния сюжет на живота в един български род. Става въпрос за рода Карастоянови, известни фотографи, чиято кариера започва с един младеж от Самоков, случайно попаднал в Белград, достигнал до поста "придворен фотограф Стоянович" в двора на Михайло Обренович.
Този фокус дава възможност на авторката да изговаря историята отвътре, от дома и от фотографското ателие на човек, който е близо и все пак далече от големите конфликти и драми на епохата; дистанция, която осигурява претенцията за „обективен” разказ.
От втора страна, изборът на един фотограф за център на събитията замества гласа с окото в структурата на наратива и дава възможност да се свържат неразделимо думи и образи. По този начин класическият жанр документален роман се обръща с лице към модерните визуализиращи тенденции в културата на нашия свят..."
" Книгата на Евгения Иванова представлява един образован опит да се мисли миналото като потребност от екзистенциални опори на настоящето; в същото време тя използва постмодерните похвати на играта и мистификацията, на преплитането между свое и чуждо, между реалност и фикция. В този смисъл са прескочени чисто белетристичните експерименти на последните двайсет години и текстът става пробив към един начин на писане, който може би ще се разшири в близкото бъдеще на нашата литература..."