Хобит

Един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит повеждат Билбо Бегинс на смело и опасно пътешествие до Самотната планина, за да търсят едно старо съкровище. Тогава се разбира, че малкият разбойник притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато.

А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!

В една особена вечер все още непознат на читателите университетски преподавател по английска литература получава просветление и на гърба на студентска писмена работа написва първото изречение от един роман, с който се ражда фентъзито.

Годината е 1937 г., а преподавателят е самият Дж. Р. Р. Толкин. След раждането на романа „Хобит“ читателите искат продължение - и Толкин създава „Властелинът на пръстените“.

За Хобит един от най-добрите приятели на Толкин - писателят Клайв Ст. Луис пише: „Трябва да бъде взето предвид, че това е детска книга само в смисъл такъв, че първото от многото ѝ прочитания трябва да бъде направено в най-ранна възраст. Децата четат „Алиса” насериозно, а възрастните - със смях. Та „Хобит", от друга страна, би бил забавен за младите читатели, а чак след години, при десетото или двадесетото прочитане, те ще започнат да осъзнават колко дълбоки са ерудицията и размишленията, направили всичко в нея толкова зряло, толкова приветливо и по свой собствен начин толкова вярно. Предсказанията са опасни, но смятам, че „Хобит” като нищо може да се превърне в класика.“

И се оказва прав!