История на Японското изкуство

Периодизацията на изкуството се основава на традиционното деление на исторически периоди (джидай) и на девизи на управление (ненго). Книгата „История на Японското изкуство“ обхваща времето от началото на неолита (14 500 г. пр.н.е.) до средата на ХХ век и съдържа 218 илюстрации, които дават визуална представа за развитието на японското изкуство. Сред тях е и почти непознатата у нас картина „Българско момиче“ на Хякутаке Канеюки (1842 – 1884) – пионер на западния изобразителен стил в Япония.