Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж

Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), автор на 15 романа, 12 издадени от „Колибри“, широко известен и високо ценен от българските читатели, казва за последния си автобиографичен роман следното:

Да се изповядаш в една книга, не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго освен човек, който се опитва да разбере себе си.

И Фредерик Бегбеде прави точно това – опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с това, което не одобрява, което го превръща в негодник, обвиняван в изсмукани от пръстите смъртни грехове, без да се стреми към изисканост и благоприличие, Бегбеде изненадващо – а може би не – завършва изповедта си, заявявайки любовта си към тази, която сред морето от жени избира всеки божи ден за своя съпруга. И пожелавайки на жените и мъжете от обществото на свръхпотреблението и рекламата приятен апокалипсис.

Най-искреният и най-силният Бегбеде досега.