Коледният град

Късна есен е и добрият град е настръхнал и уморен. Копнее за почивка – но на кого да остави любимите си жители? За късмет, някъде там се крие магически плъх с една чудесна идея.

В един ноемврийски безрадостен ден
градът се събуди от сън уморен.
Той трупаше тази умора отдавна.
Не беше приятна, не беше забавна.
По-тежка и грозна от кал по ботуша.

Градът потрепери: – Дойде ми до гуша!
Дърветата скърцаха с клони корави:
– Откакто се помним, стърчим тука прави.

И къщите охнаха: – Писна ни вече
от студ и от зима. Безкрайно далече
е Коледа. Толкова ни се празнува,
а все едно Коледа не съществува...