Ловци на пеперуди

Разказите в „Ловци на пеперуди” току се пресичат, увиват се един около друг, героите се появяват в живота на други герои от уж друга история, за да се превърне сборникът в някаква по-обширна картина на погубеното време.
Мекота, добронамереност, но и подмолна мъка, която стяга гърлото, както и някакъв спотаен гняв... – това е усещането ми от разказите в тази книга. Историите Константин Петров пише с убедителния почерк на отличен разказвач – „Ловци на пеперуди” просто доказва това.

Христо Карастоянов

Не зная за тези, които сега ще четат разказите на Константин Петров, но когато ги четох аз, усещах лъх на поезия, на свежест, на искреност и истинност. В неговото писане има една откритост, с която веднага ни става симпатично, става ни близко. Дори и да говори за места и неща, които не сме посещавали, които не сме преживели, той ги описва така, сякаш сме били там, сякаш ги чувстваме в момента.
Това са разкази, които докосват съкровените ни ъгълчета и ги окръгляват, за да превърнат съществото ни от ръбато в сферично, от наострено в доброжелателно. Да, ето я думата за „Ловци на пеперуди“ на Константин Петров – това са доброжелателни разкази. И добри, разбира се, много добри.

Митко Новков