Маланима

„Маланима“ – диалектна южноиталианска дума, със смисъл на „душевна болка“, „мъка на душата“.

На острова не всички идват и си тръгват по един и същи начин.

Има хора, които пристигат с майското слънце и си отиват с първите септемврийски дъждове. Има и такива, които всеки ден пътуват насам-натам, без да се питат към кой бряг всъщност принадлежат. А има и други, които е трябвало да изберат дали да останат, или да се качат на кораба и да заминат завинаги. И всеки избор оставя невидима и дълбока следа.

Сицилия, деветдесетте години. Тринайсетгодишната Мия израства на остров Фавиняна, скрито бижу в Егадския архипелаг, място, от което повечето хора си тръгват при първа възможност. След заминаването на любимата ѝ леля Ниета Мия е самотна и неутешима. Но през същото лято на острова се появява ново момиче, Марина, което събужда любопитството на всички. И което не си тръгва със септемврийските дъждове.

„Маланима“ е роман за първото приятелство и първата обич, за дълбоката връзка с традициите и мечтата за нови хоризонти, за семейните тайни, оставили неизлекувани рани. И за сърцата, които страдат от неспокойното чувство, че не са открили мястото, на което принадлежат.