Негодника и Луната

Ти знаеш тази история, Вартоломей... Някога, много отдавна, едно създание лежеше голо сред поля от овсига и светът израстваше около нея. Тя гледаше към луната и луната гледаше към нея, и двете бяха еднакви: вечно променливи, винаги неизменни... Не ѝ оставаше нищо друго, освен да лежи неподвижно и да чака. Да сънува.

Сибил извоюва свободата си. Вече никой няма да я нарича Шест, никой няма да я принуждава да бъде Пророчица, никой няма да има власт над нея. Стоейки сред останките на разрушената Катедрала на съновиденията, Сибил вярва, че бъдещето ѝ принадлежи. А после се появи кралят и унищожи мечтите ѝ. Сибил е принудена да стане негова пленница и съпруга. Ако откаже, приятелите и мъжът, когото обича, ще умрат. Приемайки, обрича себе си на живот като безпомощен символ на умираща религия – последната Пророчица, седяща до своя могъщ съпруг, докато цялото кралство им оказва почит. Единствената ѝ надежда е тайнствен боец, когото всички наричат Негодника. С негова помощ Сибил има шанс да спаси кралството и да сложи край на историята.