Одисей (Хеликон)

Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие.

Валери Ларбо:

В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите слабости на плътта...

Езра Паунд:

„Одисей” принадлежи към великата категория на романи с облик на соната. В него няма нито ред, нито дори половин ред, който да не е натоварен с безподобна интелектуална наситеност. Това е книга, която всеки истински ценител на литуратурата е длъжен да прочете.

Едмънд Уилсън:

„Одисей” е може би най-правдивата рентгенова снимка, направена някога на обикновеното човешко съзнание. Романът е гениална творба, свидетелстваща за поетическата способност на Джойс да насища с всеобхватен смисъл най-частни и най-делнични премеждия – той създава рапсодии на красотата, чиято висота никога досега не е била достигана в английската белетристика.

Антъни Бърджес:

Днес вече за всички е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието.