Осъдени души

Може ли човек да открие щастие, надежда, спасение в един свят, раздиран от жестокост, фанатизъм, глад, страх и болести, в който човешкият живот сякаш е загубил стойност, а непримиримите идеологии увличат милиони във всепомитаща буря?
Испания е в гражданска война. В един лагер за болни от тиф в Пеня Ронда йезуитският монах отец Ередиа и английската аристократка Фани Хорн се опитват да помогнат с каквото могат на страдащите.
И докато смъртта витае във въздуха, пламва любов
Всепоглъщаща, изгаряща, истинска любов, която не се интересува от идеологии, от религии и войни. Но възможна ли е тази любов, или е осъдена?
„Осъдени души“ е роман за сблъсъка на човека с историята, за търсенето на щастие и търсенето на смисъл, за вярата, верността, изкушенията и терзанията на разкъсваната от противоречия човешка душа.
Това е едновременно личен и исторически роман, в който Димитър Димов изследва същите теми, които след това ще залегнат и в основата на „Тютюн“.
Войната в душите им е по-опасна и от болестта, и от греха, и от смъртта
„Осъдени души“ е колкото личен роман на една англичанка и един испански монах, толкова и роман на широки обществени отношения. Личният роман е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу силите на реакцията - за свободата и за републиката. Без да си поставя за задача цялостното изображение на тая борба, Димов я засяга както в нейните широки исторически, социално-икономически и идейни причини, така и в редица нейни конкретни прояви, особено във втората част на романа, когато избухва бунтът на монархистите.