Отвъд стените

Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна „тежка артилерия“. Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига.

Димитър Танев, сп. „Пламък“ 

Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания – до Матусаилова) възраст, Анжел Вагенщайн упорито отказва да бъде спокоен и старчески благопристоен. Динамична и непоседлива натура, той е като Фигаро – ту тук, ту там. И вероятно и той като героя на Исак Бабел мечтае за неосъществимия интернационал на добрите хора.

Владимир Янев, из книгата „Живея с Пловдив“