Падението на Нуменор

Дж. Р. Р. Толкин описва Втората епоха на Средна земя като „мрачни времена, за които малко е (или е нужно да бъде) разказано“. И дълги години читателите трябваше да се задоволяват с примамливите ѝ проблясъци, разпръснати по страниците на „Властелинът на пръстените“ и неговите Приложения, които включват изковаването на Всевластните Пръстени, построяването на Барад-дур и възхода на Саурон, и Последния съюз на елфи и хора.
Историята започна да се разкрива по-пълно едва когато Кристофър Толкин издава „Силмарилион“ след кончината на баща си. Макар по-голямата част от книгата да е за Първата епоха на Средната земя, в края ѝ има два текста, които разказват за възхода и падението на остров Нуменор. Издигнато от вълните на Великото море и дарено на хората от Средната земя като отплата задето са помогнали на Валарите и елфите да победят Моргот, островното кралство става средище на богатство и влияние, но с растежа на силата на Нуменорците семето на гибелта им е посято, достигайки кулминация с Последния съюз на елфи и хора.
Допълнителни сведения за Втората епоха са публикувани по-късно в „Недовършени предания“ и в дванайсеттомната поредица на Кристофър Толкин „История на Средната земя“, където са представени и обсъдени множество текстове на Толкин, включително чернови.
Следвайки хронологията на „Сказание за годините“ от приложенията към „Властелинът на Пръстените“, редакторът Брайън Сибли е събрал в един том нова хроника на Втората епоха, разказана основно с думите на Толкин и придружена с нови акварели и рисунки с молив от Алън Лий.