Поезия: Франце Прешерн

Поезията на Франце Прешерн се превежда за първи път на български език.

Единствената му стихосбирка, издадена приживе, „Поезия“ (1847), е неговият най-автентичен (авто)портрет: от нея личат ерудицията, светогледът, сложният характер и цялостният психопрофил на автора, у когото надделява искрената способност да обича не само жените музи, но и малцината си приятели; респектира откритото му противопоставяне на претенциозността и ограничеността на школаря (учения) и властимащия, както и завидната му самоироничност.