Последният ловец на делфини

„Последният ловец на делфини“ е новият роман на Захари Карабашлиев – един от най-четените и награждавани български автори, познат с книгите „18% сиво“, „Хавра“ и „Рана“. Тук той представя история, наситена с човечност, тъга, надежда и дълбок размисъл за изборите, които оформят живота ни – без да разкриваме ключови детайли от сюжета.

За кого е подходяща книгата:

• За читатели, които търсят силни емоционални истории с психологическа дълбочина;

• За почитатели на съвременната българска литература;

• За хора, които обичат романи, изследващи идентичността, загубата и смелостта да започнеш отначало.

Стилът на Карабашлиев е кинематографичен, емоционален и честен. Романът разказва за човек, разпънат между минало и настояще, между изгубеното и това, което все още може да бъде спасено. „Последният ловец на делфини“ е книга за паметта, за принадлежността, за раните на човешкото сърце и за тихите моменти на промяна.

Защо да изберете тази книга:

• Нов роман от един от най-значимите български писатели днес;

• Мощен, интимен и запомнящ се разказ;

• Идеален подарък за ценители на модерната литература и романи със силен емоционален заряд.

В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство. 

***

В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще дойде терорът, а след него тиранията. 

***

От зората на времето – в множество легенди на антични цивилизации и в приказки на аборигенските племена – хората разказват за загадъчната си връзка с делфините като за наши родственици, божествени създания и символи на добродетел и спасение.

***

„Последният ловец на делфини“ преплита настояще, минало и митология; стремително действие се редува с лиричен разказ, архивни документи се допълват с лични спомени.
На места изящен, другаде суров, това е разказ за синовна вина, за колективна забрава, за границите на човешкото и простора на духа. И за светлината, която – понякога трудно, но неизбежно – триумфира над мрака.