| Автор: | Никос Казандзакис |
| Година на издаване: | 2021 |
| Език: | Български |
| Корица: | Твърда |
| Преводач: | Георги Куфов |
| Страници: | 600 |
| Издател/Прозиводител: | Enthusiast |
| ISBN/Barcode: | 9786191643981 |
| Код: | 0398.00522 |
| Размери: | 0.63 kg ( 14 cm x 21 cm ) |
- Налично
От същия бранд
Времето не е нива, та да се измерва с аршин; не е море, та да се измерва с миля; то е туптящо сърце.
„Радикален и напълно революционен, „Последното изкушение“ преосмисля божественото през човешкия избор.“
The New York Times
За автора
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен
Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис
Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно
от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където
намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да
води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че
съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към
бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в
Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира
през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в
Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където
се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет.
През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава
юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в
небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук
Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода
1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия,
Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство
на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г.
се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като
министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948
работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г.
във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата
„Св. Мина“ в Ираклион.
