Рилският чудотворец

„Рилският чудотворец“ от Христо Буковски е книга, която отдава почит на живота и делото на свети Иван Рилски – най-почитания български светец и закрилник на народа ни. Това е вдъхновяващ разказ за вярата, смирението и силата на добротата, които векове наред осветяват пътя на България.

Със своя характерен изследователски подход и уважение към духовното, Христо Буковски проследява легендите, чудесата и историческите свидетелства, свързани с личността на светеца. „Рилският чудотворец“ съчетава документален разказ и разкрива как духовното наследство на Иван Рилски продължава да вдъхновява и днес.

За кого е подходяща книгата:

• За читатели, които се интересуват от българска история, религия и култура;

• За вярващи, търсещи вдъхновение и духовна опора;

• За всеки, който иска да се докосне до живота и чудесата на светеца покровител на България.

Христо Буковски е утвърден български журналист и изследовател, известен с труда си върху духовните и исторически теми. Неговият стил е едновременно достъпен и задълбочен, обединяващ научната прецизност и уважението към вярата.

Защо да изберете тази книга:

• Задълбочено и вдъхновяващо изследване на личността на св. Иван Рилски;

• Богат на исторически факти, предания и духовни размисли текст;

• Ценен подарък за всеки, който цени българските традиции и духовно наследство.

Какво би наложило изконно животоописание на Св. Йоан от неговите последователи в Рилския манастир сетне да бъде укрито и пренебрегвано? Защото първото пространно житие на Чудотвореца като селянин не е творба на богоосенен житиеписец! Негов съчинител е Георги Скилица – секретарят на император Мануил I Комнин и пръв началник на дворцовата му охрана. Когато изпаднал в немилост като болнав интригант, бил изпратен за областен управител в Средец. А там били светите Йоанови мощи и до тях чудодейно е бил изцелен. Сетне миро от тях излекувало и василевса, та за отплата решили да прославят сред православните светци и българския Чудотворец. 

Но Константинополската патриаршия не би го канонизирала за светец от българския царски род. Тя е благословила „во Христа“ ромейското войнство да заличат православна България през 971 г. Пред нея са свалени царските символи от пленения Борис ІІ – внук на Св. княз Борис, покръстил целокупно нашия народ под нейното духовно „майчинство“. 

След 170 години страхове за ромеите от чедата на Крумовия род в Цариград можели да  признаят българин за Чудотворец само ако е селянин и то роден далече от Преслав. А интригантът Георги Скилица изпълнил присърце задачата с презрението, което имал към населението от Софийско, където бил въдворен, пък излязъл изцерен… 

Защо Св. Йоан Рилски изпраща Св. цар Петър в скалното светилище на Ца́рев връх? От  хилядолетието преди Христа́ там върховните посветени са извършвали ритуалите за периодичното обновяване на царската власт, когато са я предавали на новопосветения владетел! 

А какво е наложило да извършат ритуала с огненото обгаряне над пропастта между древния култов център и Рилския манастир, могат да научат само хората, които умеят да четат съпричастно посветителските книги. 

Защо се премълчават графитите с надписа „ИВАNЪ ЦР“ в старобългарския Мурфатларски манастир? Кому е изгодно да крием, че там Иван се е просветлил с Божията светлина?! 

Дори да не бъде открито в средновековен ръкопис, Йоановото потулено житие е „архивирано“ по цялата наша земя. Но, ако този „препис“ е само дръзко осъвременен, за да покрие и по научни критерии езотерични проникновения за духовния път на Рилския чудотворец, той не идва ли след 12 века за подкрепа на душите ни от Небесния покровител на българите?!