Стъклените деца

Били е принудена да напусне единствения дом, който познава, когато майка ѝ решава, да се преместят в малък град. От момента, в които прекрачва прага Били има усещане за нещо много, много лошо. "Новият" ѝ дом я кара да се чувства несигурна и уплашена. Мухлясали мебели и странни вещи са изпълнили старата, разнебитена сграда, като призрачни останки от предишните наематели. Кой си тръгва, така, без дори да си вземе книгите? А най-странни са две малки стъклени фигурки – едно момче и едно момиче.
Но нощем става още по-плашещо. Необясними шумове, примигващи лампи, почуквания по прозореца и стъпки по покрива. А полюлеят в гостната се поклаща насам-натам, въпреки че няма никакъв вятър. Някой или нещо оставя детски отпечатък от ръка върху една прашна масичка в хола, а Били е убедена, че стъклените фигурки се местят, когато наоколо няма никой. Момичето усеща, че местните крият нещо – някаква тайна за миналото на старата къща.
Наистина ли е къщата е обитавана от духове? И кои са мистериозните стъклени деца? Заедно с новия си приятел Аладин, който живее в корабче на пристанището, Били се впуска в отчаяно разследване, за да разкрие мрачната и трагична история на „треперещата къща”. Ела, странна дама от библиотеката, се опитва да ѝ подскаже нещо. Но какво? 
Истината ще се окаже много по-смразяваща, отколкото Били и Аладин си представят.