Сто милиона години и един ден

В планината единствените чудовища са тези, които носиш в себе си. И никога не се връщаш същият.

Алпите, лятото на 1954 година. Стан е палеонтолог, чиято кариера е в застой. В нея няма нито открития, нито признанието и славата, за които е мечтал от малък. Въпреки това през един августовски ден пред Стан проблясва възможност: високо в планините има скелет на огромен динозавър, който стои непокътнат в леда от хилядолетия. Или поне така твърдят легендите, които се носят сред местните. Стан е завладян от надежда, че именно той може да е неговият откривател, и решава да тръгне на рискована експедиция, да покори планината и може би – съдбата си.

Към него се присъединява опитен планинар, който познава пътя и непримиримата природа на Алпите, както и двама учени – Умберто и Петер, мъже с обща жажда за открития. Но изкачването на ледника се оказва далеч по-жестоко, отколкото са си представяли. Студът пресича дъха им, височината ги поразява, а самотата започва да шепне в снежните виелици с гласовете на техните страхове. Колкото по-нагоре се издигат, толкова по-дълбоко се разкриват пукнатините в тяхната човечност. Сред безмилостните бури и безмълвните планински върхове приятелството им ще бъде подложено на изпитание, а старите рани ще се отворят отново. И може би в ледената прегръдка на планината те ще осъзнаят, че истинското чудовище не се крие в дълбините на ледовете, а в сърцето на човека.

Със смелостта на големите разказвачи и с усет към човешката драма френският писател Жан-Батист Андреа превръща тази история в дисекция на човешката душа. Това е роман, който изследва границите между разум и безумие, наука и мит, човек и чудовище.