Свещите изгарят докрай

“Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек.”

В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е чакал другият да пристигне – генерал Хенрик е очаквал своя някогашен най-близък приятел Конрад. През следващите часове двамата ще преминат през своите животи, за да възкръснe спомена за дните от тяхното детство, юношество и обучението във Военната академия, изчезването на Конрад и спомена за отдавна починала съпруга на генерала.

Публикуван през 1942 година, десетилетия по-късно преоткрит, за да получи международно признание, този напрегнат и изящно структуриран роман на унгарския майстор Шандор Мараи разказва по несравним начин за разпадащата се империя и последните ѝ наследници.

Шандор Мараи е автор на над четиресет книги и определян като един от най-влиятелините унгарски автори. Изявен антифашист, изгонен от комунистическия режим Мараи се скита по света, докато през 1989 година сам отнема живота си в Америка. След себе си оставя впечатляващо по обем и обхват творчество и се нарежда сред най-важните автори от европейската литература.

Изданието на книгата подкрепено от Унгарски културен институт “Лист”.