Записки от подземието

„Записки от подземието“ на Ф.М. Достоевски се появяват за първи път през 1864 година. Книгата се счита за един от първите екзистенциални романи.
Неназованият разказвач на романа, бивш държавен служител, се е оттегли от света и живее в изолация. В записките си, изпълнени с ярост и цинизъм, героят се потапя във философски разсъждения и си припомня бившия си живот, нанесените обиди и една драматична среща. 
„Записки от подземието“ е своеобразен вододел между литературата на 19 и 20 век и философското разбиране за индивида в двете епохи.