Свободната жена

Единственото нещо, от което необвързаните жени трябва да бъдат спасени, е идеята, че имат нужда от спасяване.

Вместо като „водеща свободен и приказен живот“, необвързаната жена в края на 20-те ѝ години и след това често е определяна като „отчаяна“, „самотна“, „прекалено придирчива“ или „взискателна“. Изобщо – „Какво не ѝ е наред?“. Вместо да се приема като избор, свободата се разглежда като липса на възможности.

Човекът има инстинкт да образува двойка – да има при кого да се прибере у дома, с кого да остарее, с кого да споделя. Означава ли това обаче, че когато сме необвързани, сме по-малко значими личности? Означава ли, че трябва да поставим живота си на изчакване, докато чакаме любовта? С примери от живота и щипка хумор „Свободната жена“ на Манди Хейл ни показва, че не е нужно да правим компромиси с нито една част от себе си, за да се впишем в образ, който някой друг е създал за нас.