Ветровете ни мраморни

На пръв поглед една дебела книга, но вътре се оказват две книги.
Едната си е нормално повествование – в едно село работи склуптор, около него животът ври и кипи в страсти, въжделения, убийства. Склупторът работи на брега на река Дунав по европейски проект, по който трябва да се направят въпросните 10 европейци плюс трима българи. Този проект се прави във всяка европейска страна. Голямо фукане пада. Човекът работи, той е най-добър на Балканите. Но тази книга не е апотеоз на Европа. Не и по този начин. Всички големи човешки обединения се разпрашават заради унивелировката си. Още повече, че Европа е толкова многолика и разнообразна, че ако се съхрани автентичността на отделните места, е много по-интересна, отколкото ако е унифицирана.