Вилино

Книгата разказва за едно разбито семейство, но и за една жена, живееща пълноценно, макар и загубила съпруга си. На практика между тях няма нищо общо. Мъжът обаче среща чуждата жена и докато тя се опитва да го върне към живота, майката и синът се мъчат да възродят връзката си.

Ще успеят ли?

Това е роман за търсенето на човека и човешкото в себе си. И за красотата на живота. Но това е и роман терапия: заради светлата и изпълнена с жизнелюбие Вили от идиличното Вилино, която е противопоставена на отчуждението и страстите в големия град.

Сюжетът и героите във „Вилино“ са художествена фикция, но Вили и нейната кафетерия са реални. Това е най-популярното кафене в Ловеч, Iron Fe-26, до прочутия Покрит мост. Там действително може да опитате, както е описано в романа, най-вкусните белгийски вафли на света.

Преди три години Винка Саздова е написала половината от романа си и е в момент на застой, не знае как да го продължи. Семейната история, за която пише, е толкова мрачна, че й е необходима светла енергия, която да противопостави на тежката психологическа драма за трима самотници, докосващи се взаимно само чрез болката.

Тогава, придружавайки приятелката си Ягода Михайловска-Георгиева (авторка на „Индиговият Бомбай“) по време на нейно литературно турне в България, отива в Ловеч и издателят на Ягода ги завежда в любимото си кафене, собственост на негова приятелка. Така Винка среща Вили, собственичката на кафенето, която е преизпълнена с живот, светлина и оптимизъм. И Вили става движещата сила в романа. А фикционалното градче Вилино е фактически Ловеч – по страниците на книгата се усеща атмосферата на красивия български град.

Като много българи, останали без работа в малък град като Ловеч, Вили заминава за Гърция. Трудно й е, но благодарение на трудолюбието и оптимистичното си отношение към живота, тя се справя с всичко. Среща местен мъж, влюбва се, женят се. Превръща заведението им в прочуто. Но той се разболява от рак и умира.

Вили се връща в родния си град Ловеч и влага всичките си средства, опит и любов в кафетерия, каквато няма не само в Ловеч, но и в България. В нея сякаш вгражда образа на починалия си съпруг, когото продължава да обича. Всичко около нея е свежо, различно, зареждащо, изпълнено със светлина. „Отново ведрият ѝ смях. Като пролетен вятър отваряше нещо в човека“ – така е представена в романа.