За неизбежната случайност

Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей… Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук – шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия – изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант.

Георги Господинов

Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били разпилени из паметта и преживяванията на автора ѝ; после обаче са започнали да му се явяват в произволни комбинации и той ги е сложил на точните места в няколко големи пъзела, подредени с поетичен замах.

Освен това, през книгата минават две червени нишки – едната кадифена, на иронията, другата разбридана, на случайността; удоволствието от четенето идва, когато успееш да ги завържеш в една.

Георги Лозанов