За писането

..Книгата е пламък, по-висок от небето!...
...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия...
...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край...
...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина...
...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет...
...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал писането, а защото писането те е избрало. Когато си обезумял от него, когато ушите ти са натъпкани с него, когато то е в ноздрите ти, под ноктите...
...Няма нищо по-вълшебно и по-красиво от редовете, образуващи се върху хартията...
...Писането ме е спасявало от лудницата, от убийство или самоубийство. Все още ми е нужно. Сега. Утре. До последния дъх...
...Думите се раждат и вибрират, въртят се и летят...