Зад завесата на соца

По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор и Людмила Живкови, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов.
През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Михаил Горбачов и Борис Елцин.
До края на столетието продължи смутното време, наречено Студената война. В нея от двете страни на барикадата застанаха испанката Долорес Ибарури, италианците Енрико Берлингуер, Ориана Фалачи и Личо Джели, поляците Пьотр Ярошевич, Збигнев Бжежински, папа Войтила и Лех Валенса, румънецът Николае Чаушеску, англичаните Ким Филби, Маргарет Тачър и Робърт Максуел, американецът Ричард Никсън.
Някои от тези хора познавах, други срещнах мимоходом, трети наблюдавах отблизо. За всички тях се опитвам да разкажа в тази книга.