Заекът

„Тенец!“… „Тенец!“… — зашепнаха си жените една друга; според поверието мъртвец, прескочен от котка, се превръща на тенец. В селцето наричат тенец таласъма. Подир смъртта си човекът не отива в отвъдния свят, а вампирясва и остава да живее в селцето, дои кравите нощем, сплита опашките на конете, тук и там задига нечий велoсипед, за да се повози, точи вино от бъчвите и т. н. Нощем той си идва в къщата да види какви промени са настъпили, да се види с роднините и близките.”
„Заекът“ на Йордан Радичков раказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец.
Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанявa в къщата на Перуниката.
Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под натиска на ежедневието, но когато са напълно забравени, те се завръщат в живота на хората с нова и неочаквана сила.